Изобразява няколко пъти с умението четки за художници от XVIII и XIX век, малък параклис, посветен на култа към дева мария Снежна и е част от манастир, основан сред отшелници Св. Августин 1350 и quelled от папа Инокентий X през 1652 година. През годините той е претърпял множество реставрационни работи, които са оформили сегашната форма на сградата. Църквата, с единична и асиметрична фасада, е изключително бедна отвътре, с изключение на пода с плочки. Плочки, които също са в основата на каменния кръст, който се намира на панорамна тераса с каменни седалки, украсяващи гробището и парапета на стълбите, водещи към църквата. Вътре, свидетелствайки за голямата вяра на моряците, могат да се отбележат многобройни ex voto и някои модели Ветроходни кораби. Разпятие, намерено в морето. Страничният параклис съдържа дървено Разпятие от края на 400-те години, за което се твърди, че е намерено в морето от група моряци, пътуващи за Сардиния. Блокирани от буря на остров Иския, те решават да го осигурят в манастира и след това да се върнат, за да го вземат веднага щом метеорологичните условия позволят. Според най-повтарящата се устна традиция моряците не можеха да понесат разпятието отвън, защото, невероятно, всеки път входният портал изчезваше пред очите им. След три опита те решават да оставят скулптурата на място, в памет на транзита си и в защита на всички моряци. Мадона с тояга. На главния олтар на църквата имаше дървена статуя, която изобразява Мадона с пръчка в дясната ръка, демон, смазан под краката му, и момче, което се прилепва към ръба на дрехите му. Подобно изображение напомня на чудо, което се случи през 1306 г., когато жена призова Девата да освободи сина си от дявола. Богородица изпълни молитвата на майка си и се яви с тояга. Когато се появи Дева Мария, демонът избяга. Момчето хукна да се крие в гънките на дрехите на Богородица.