Намира се на 4 км от Шпитал на Драу, на римския път Вирунум-Агунтум-Бренер, където се пресича с пътя за Ювавум (през радстä Тауерн). Произходът на името е неясен, а за историята на Теурния малко се знае. Знаем от Плиний (ХН 3.146), че става муниципиум с Вирунум, Селея, Агунтум и Ювавум по времето на Клавдий (41-54 г.); Птолемей (геог. 2.13) го споменава сред Норичските градове. Той не е разполагал с гарнизон, тъй като местоположението му е било стратегически маловажно. Поради отдалеченото си местоположение градът очевидно не е бил засегнат от Маркоманските войни и нашествията през 3г. сл.Хр.; поне не са открити следи от разграбване. Селището се намира на удължен, изолиран хълм, така нареченият Лурнфелд, на брега на река Драу. Първите разкопки (1910-15) предоставят само оскъдна информация за града от ранното и средното императорско време. Известни са само две сгради от този период, и двете разположени на равен участък на стръмния склон на хълма: баните (ОК. 48 м дължина), аксиално в план, и Н на баните на форума (непълно изкопани), павиран място, заобиколен от три страни от портици. Градът от този период обаче изглежда не е бил ограничен до хълма, а се е разширил в равнината. В подножието на хълма се намирал езическият некропол. Повече се знае за Теурния в късните имперски времена, когато градът започва да става по-важен. Известно е от Вита Санци Северини на Евгипий (ст.17, 21, 25) и от други източници, че Теурния (тогава наричана Тибурния) е била по това време епископия. През 5 в. Сл.Хр., когато бившата провинциална столица Вирунум започва да Запада, тя дори става метрополия на останалата римска провинция Норик (Средиземно море). Тя страда от нарастващите атаки на германските племена (обсада от готите. А. Д. 473) и загива ОК. 590 м н.е. нашествията на славяните и аварите. Около 400 г. сл. Хр. хълмът е бил укрепен със стени и кули. Под църквата Свети Петър, съдейки по оскъдните находки, се намирала Епископската църква, която била построена и разрушена. Раннохристиянското гробище се намира в равнината в подножието на хълма, където е открита гробищна църква, вероятно в началото на 5 в. Заради необичайно богатите находки там, тя е най-интересната раннохристиянска църковна сграда в Австрия романа. Планът е необичаен, без ясни паралели. Последното му състояние със сигурност е резултат от няколко строителни периода. Първоначалният план включвал правоъгълна зала (ОК. 22,2 х 9,25 м) с два апсидални странични параклиса, включително преддверия. По-късни допълнения са притвор, два коридора отстрани и предверието за страничния параклис. Основите и фрагментите от каменното обзавеждане дават представа за интериора. Презвитериумът е издигнат от бариери, украсени с релефи. Необвързаната пейка на духовенството имаше маса за обслужване в двата края. Мощехранителницата беше потопена в павирания олтарен площад, а над него се издигаше олтарът на четирикраката маса. Фрагментирани каменни релефи от Презвитерианската бариера са всичко, което е останало от параклиса от другата страна. Десният параклис е по-добре запазен. Апсидата била отделена, а олтарът на пиедестала стоял върху реликварий, който бил построен от римски гробен олтар от 1-ви или 2-ри пр. н.е. най-важната находка била подова мозайка (6,10 х 4,25 м) в наоса. Датираща от кв. 500, това е най-новото произведение на изкуството на Австрия романа. Тя е в отлично състояние, съдържаща в декоративна рамка 12 полета, представящи предимно животни. Едно поле е запазено за надписите на дарителите: Губернаторът Урсус, наречен вир спектабилис, и съпругата му Урсина. Тези уникални за алпийския район сгради са превърнати в музей. Приземният план е запазен, а над дясната страна на параклиса е изградена защитна сграда с мозаечен под.