Демидов моли Огюст дьо Монферан, архитектът на Исакиевската катедрала, който година по-рано се е преместил в съседната къща и се е сприятелил със семейство Демидови, да препроектира скромната сграда. Въпреки факта, че архитектът обикновено работи само по императорска поръчка - изграждането и украсата на Исакиевската катедрала го занимава повече от четири десетилетия - той се съгласява с молбата на своя приятел (вероятно също помага, че няма да бъде с ограничен бюджет). В резултат на това той създава великолепна нео-барокова сграда с интериор, който да съответства на сложните фасади. Посетителите са посрещнати от шест изразителни атланти, поддържащи масивна тераса на втория етаж. Над тях са разположени две крилати мечешки фигури с щит, украсен с Демидов печат. Вътре интериорът заслепява с изобилие от скъпоценни и полускъпоценни камъни от Урал, позлатена мазилка и дърворезба. Особено впечатляваща е Голямата зала, която е украсена с колони и има камина от зелен малахит. От 1875 до 1910 г.имението е принадлежало на принцеса Натали фон Лиевен и е било един от центровете на баптистката изповед в Санкт Петербург. В Голямата зала се проведоха духовни беседи за всички гости. През 1910 г.къщата е купена от италианското посолство, а гербът на Демидов на щита е променен така, че да прилича на италиански кралски герб. По време на Първата световна война и по време на Октомврийската революция и Гражданската война сградата остава празна. Но през 1924 г., след установяването на дипломатически отношения между Правителството на Мусолини и Съветския съюз, италианската мисия се завръща. За съжаление, в един момент през този период скъпоценният малахит-заедно с други ценни декорации, изобилстващи в имението - е изнесен в чужбина, без да остане следа. Сградата отново става руска собственост през 1957 г. В момента е собственост на Балтийски Банк и компанията е похарчила много пари за реставрацията и поддръжката на историческото имение Демидов.