Арката е построена между 211 и 214 г.с дарение от Гай Корнелий Егрилиан, префект на шестнадесетия легион, който е родом от Тива. Сумата, заделена за строежа, е 250 000 сестерти. По-късно арката е използвана отново като северната порта на градската стена през византийския период. Страничните арки са зазидани, както и северната, докато не са отворени отново от френски военни инженери по време на колониалния период. По форма тя е грубо кубична, като е 10,94 м отстрани и в горната част на ентаблатурата. На пилоните, до отворите, има двойки колони с коринтски капители, отделени от стената и с пиластри отзад, подкрепени от подиум, от който се простират техните пиедестали. Основната антаблатура е над двойките колони и продължава във вдлъбнатината над отворите. Медальоните с бюстовете на божества са разположени над всеки от отворите. На тавана от три страни са изписани посвещения на обожествения император Септимий Север, Юлия Домна и Каракала. От четвъртата страна е реконструиран византийски надпис, първоначално намерен в пълнежа на сводовете, който се отнася до включването на арката във Византийската градска стена като дело на магистрат Милитум Соломон. В центъра от всички страни, ентаблатура поддържаше една едикула, която държеше статуя. Реконструкцията на самия връх на арката е предмет на някои дебати сред учените: според Мюние осмоъгълен фенер би стоял там с основата си, скрита от едикулите, докато според друг би имало нисък купол. Според Бакиели четирите едикули, свързани с парапети, съдържат Статуите на обожествения Септимий Север, Обожествената Юлия Домна, Каракала и Гета. Източници: Уикипедия